Трансперсонална психология

В този сайт може да видите информация и някои препратки към уеб страници, даващи обща информация за най-новият клон на психологията - трансперсоналната психология.

История на трансперсоналната психология

Като клон на психологията, трансперсоналната психология възниква в края на шестдесете години на двадесети век, първоначално като надстройка на хуманистичната психология, а в последствие като самостоятелно направление. За пионери в областа на трансперсоналните изследвания могат да се смятат Уйлям Джеймс и К.Г.Юнг, които още в началото на века говорят за трансперсонални феномени. Юнг е първият психолог използвал термина трансперсонално безсъзнателно.

Трансперсонално буквално означава през или отвъд индивидуалната човешка психика, и се отнася за области на съзнанието, които са трансбиографични и такива надхвърлящи обичайните его граници.

Някои определят трансперсоналната психология, като четвъртата основна школа в психологията заедно с бихевиоризма, психоанализата и хуманистичната психология. Други, като Ейбрахам Маслоу, който е един от създателите на трансперсоналната психология, пише в началото на седемдесете години на двадесети век - „.....това не е четвъртата сила, а е бъдещето на психологията".

Като интердисциплинарно движение, трансперсоналната ориентация представя много предизвикателства към конвенционалната психология. Със силната подкрепа на съвременните открития на квантовата физика и благодарение на вдъхновяващите резултати от изследванията и експериментите на учени, като тези на неврофизиологаКарл Прибрам, които представят светоглед така радикално различен и с такива дълбоки последствия, трансперсоналната идея отправя предизвикателства към досегашните постулати на академичната наука и поставя въпроса за формирането на нова парадигма. Много учени разглеждат съвременните преформулировки във физиката, психологията, невропсихолотията и философията като пряко предизвикателство към това, което обикновенно се нарича обективна реалност.

Голям брой трансперсонални психолози представят дълъг списък от общоприети убеждения на западната наука, които трябва да се преразгледат, ако искаме да имаме пълна психология на човешкия опит и поведение. Позицията на трасперсоналната психология е, че има голям брой състояния на съзнанието, които са от особена важност за психологията въобще и за психичното здраве в частност, но те не са застъпени в темите, които са актуални за ортодоксалната психология. Трансперсоналния модел не е насочен към отхвърлянето на предишните модели като невалидни, а по-скоро към поставянето им в разширения контекст на човешката природа.

Много изтъкнати представители на трансперсоналната школа, като Ч. Тарт, Ст. Гроф, Е. Маслоу, С. Крипнер, Р. Уолш, Ф. Вон и др., преоткриват значението на някои феномени приемани до скоро, като първобитни суеверия и отстояват значението на изучаването им.

Моделът на човешката личност, използван в традиционната психиатрия, психология и психотерапия се свежда до биографията и личното несъзнавано. Този модел обаче не е адекватен за разбирането на динамиката на емоционалното и психосоматично лечение и личностната трансформация, които се наблюдават при някои по-нови методи, като холотропното дишане на Станислав Гроф, първичната терапия на Артър Дженов и др. Такива методи активират и мобилизират дълбоки несъзнавани и свръхсъзнавани пластове в човешката психика и изискват значително по-широки концептуални рамки. Всеки, който иска да ги използва за самонаблюдение или в качеството си на терапевт, трябва да разполага със съответния модел или картография на психиката включващ и сферета на трансперсоналното. Такъв един модел ни предоставя именно Трансперсоналната Психология.

Този модел впоследствие бива доразвит, усъвършенстват, детайлизиран, емпирично и философски структуриран от Кен Уилбър, което ражда най-авангардният, иновативен, изчерпателен, емпирично валидизиран и теоритично структуриран модел на човешкото съзнание създаван до този момент и тази пълноспектрова карта на човешкото съзнание и битие носи името „Интегрална Психология”.

За разлика от предхождащата я хронологично Трансперсонална Психология, Интегралната Психология успява да се откъсне от характерните за ТП залитания в посока на отдаване на преимуществен приоритет единствено на трансперсоналните нива на съзнанието, игнорирайки предхождащите в еволюционно отношение еготични и предеготични нива на развитие, които от гледна точна на интегралното пълноспектрово развитие са не по-малко важни, а в много случаи и по-важни от трансперсоналните, защото най-малкото детерминират нормалната и здрава трансцеденция на предходните нива към трансперсоналните сфери. Това е и една от причините Кен Уилбър да се разграничи от Трансперсоналната Психология и да разработи Интегралният модел на съзнанието. Друг важен елемент различаващ двете школи е това, че при ТП се игнорират важни аспекти от битието – така наречените в Интегралната теория квадранти на развитието (за по-подробно запознаване с интегралната теория и модела на четирите квадранта виж следните книги – „Интегрална Психология”, „Без Граници”, „Спектър на Съзнанието”), като при ТП се залага единствено на горен ляв квадрант.

Въпреки всичко, трябва да отдадем дължимото признание на Трансперсоналната Псхология, тъй като тази школа на психологията прави първите крачки към изучаването и отдаването на нужното внимание на трансперсоналните сфери на човешкото съзнание и по този начин прокарва пътя и прави възможно „ъпгрейдването” на този модел и по-късната поява на Интегралната Психология. Трансперсоналната Психология все още има своето място и значение в теорията и практиката, касаещи човешата психика, пък дори и само като съставна част и елемент от пълноспектровият модел на Интегралната Психология.

Интегралната Психология е само елемент от цялостната нова Интегрална парадигма позната още като „Интегрален Подход”, който включва един напълно нов поглед върху живота, вселената и еволюцията на съзнанието. Съставни части на тази нова парадигма са направления като – Итегрална Философия, Интегрална Екология, Интегрална Икономика, Интегрална Духовност, Интегрално Изкуство, Интегрално образование и т.н. Тази нова парадигма ни дава отправните точки, крайъгълните камъни, нова переспектива и ни служи като ръководство и карта, по която можем да направляваме напредването си по еволюционната пътека, за да знаем накъде да вървим и да не се лутаме. Този нов пътеводител идва тъкмо навреме и ни е особено необходим в този решаващ момент от историята на човечеството, когато сме застанали на кръстопът и от това по кой път ще поемем зависи не само бъдещото ни развитие, но и оцеляването, не само на човечеството, но и на целият живот на земята.